Манастирът Ошки — шедьовър на грузинската архитектура от X век в Турция

Манастирът Ошки (груз. ოშки, тур. Oşki Manastırı) е един от най-величествените паметници на средновековната грузинска архитектура, построен през втората половина на X век в историческата област Тао, на територията на днешната провинция Ерзурум. Главният храм на комплекса, посветен на Свети Йоан Кръстител, се счита за най-голямата куполна църква от епохата на Багратионите и един от ключовите ориентири на християнската архитектура в Кавказ. Въпреки отдалечеността, частичното съхранение и трудностите с достъпа, Ошки ежегодно привлича поклонници, изследователи и любители на византийско-грузинското архитектурно изкуство. Това е място, където може да се усети мащабът на политическите амбиции и духовните търсения на грузинските владетели от ранното Средновековие.

История и произход

Манастирът Ошки е основан през 963–973 г. по инициатива на двама изтъкнати представители на рода Багратиони — Давид III Куропалат и Баграт, еристав на ериставите. Тези политически дейци не само осъществиха реално обединение на грузинските земи, но и активно покровителстваха църковното строителство. Ошки се превърна в главен паметник на тяхната съвместна програма и най-големия строителен проект на епохата. Според епиграфските надписи, запазени на южната фасада на църквата, строителството е продължило десет години, като в него са участвали най-добрите майстори на времето.

Разцветът на манастира е през X–XII век, когато Ошки е бил не само религиозен, но и образователен център: тук е действала собствена школа за преписвачи, превеждала се е богословска литература от гръцки на грузински, създавали са се сборници с химни. От стените на Ошки са излезли много изтъкнати дейци на грузинската църква, сред които преводачът и богословът Йоан Грдзелисдзе. Връзките на манастира се простирали до Афон, Йерусалим и Константинопол — това била лаборатория на средновековната грузинска мисъл.

След монголското нашествие през XIII век и постепенната загуба на Тао от византийско-грузинския свят манастирът запада. След завладяването на тези земи от Османската империя през XVI век Ошки се превръща в обикновено село, а главният храм – в каменоломня за местните жители. Въпреки това, благодарение на изключителното качество на строителството, основният обем на сградата е запазен до наши дни. От XIX век манастирът привлича вниманието на грузински и европейски изследователи: Дмитрий Бакрадзе, Еквтиме Такаишвили, по-късно Вахтанг Беридзе и други изкуствоведи са оставили подробни описания, измервания и фотографии. През XX век сградата е била използвана ту като джамия, ту като сеновал, което е нанесло значителни щети на уникалните фрески.

Архитектура и какво да се види

Главният храм в Ошки е монументална куполна постройка с план на „свободен кръст“, вписан в правоъгълник. Дължината му е около 41 метра, ширината – 35 метра, а височината от пода до основата на купола – около 32 метра. По размери и амбиции Ошки е сравним с най-големите византийски и арменски храмове от същото време. Стените са издигнати от грижовно издялани каменни блокове от жълто-розов пясъчник, който придава на сградата топъл, почти златист оттенък в светлината на залязващото слънце. Дванадесетигълният барабан на купола се опира на четири мощни стълба, между които някога са били разположени системи от подкуполни арки и паруси.

Каменна резба по фасадите

Главната украса на Ошки е резбованият декор на фасадите. На южната стена, над централния портал, е разположена прочутата релефна композиция: две фигури – Давид Куропалат и Баграт еристав ериставите – издигат макет на храма към небето, където се носи изображение на архангел с разперени крила. Тази композиция символизира възнесението на земния дар към Твореца и едновременно с това запечатва политическия и духовен съюз на дарителите. По-долу, по периметъра на фасадите, са разположени резбовани кръстове, лозови клонки, лъвове, грифони и грузински надписи асомтаврули.

Особено внимание заслужава барелефът „бордзгали“ – древногрузински слънчев знак – до шестолъчната звезда. Това е изключително рядко свидетелство за съжителството на архаична и християнска символика на един фасад. Релефът е известен в литературата като „Бордзгали и звездата на Давид в Ошки“ и се превърна в един от най-разпознаваемите символи на паметника. Той често се фотографира и се възпроизвежда в книги за грузинското изкуство.

Интериор и фрески

Вътре храмът впечатлява с огромното си пространство, покрито със сводове, и високата олтарна апсида с тройно прозорец. Фреските от X–XI век, покривали стените, са частично запазени в апсидата и върху пилоните: това са сцени на Деисус, причастието на апостолите, евангелистите и фигури на светци. Състоянието им обаче е тежко: по времето на Съветския съюз тук се е съхранявало сено, което е довело до изсушаване на мазилката и отпадане на бояджийския слой. Въпреки това майсторството на художниците – леките гънки на дрехите, изразителните лица, фините тонални преходи – и до днес впечатлява.

Колонада и притвор

От южната страна на храма се прилепва уникална за грузинската архитектура колонада-притвор: седем арки върху резбовани колони с капители във формата на стилизирани листа и кръстове. Тази колонада е построена по-късно от основния обем (вероятно през XI век) и е служила като параден вход, както и място за почивка на поклонниците. Днес от нея са останали само няколко арки, но и те правят силно впечатление, особено при контраста между светлина и сянка по обед.

Интересни факти и легенди

• Главният храм в Ошки по време на построяването си е бил най-голямата куполна сграда в Грузия и една от най-големите в Кавказ.
• Епиграфските надписи по стените на храма позволяват точно да се датира строителството и да се установят имената на дарителите и майсторите — рядък лукс за средновековните паметници.
• В Ошки са преписвани ръкописи, които днес се съхраняват в Института за ръкописи в Тбилиси, на Афон и в Йерусалим.
• През 80-те години на миналия век турските власти разрешиха да се провеждат тук редки православни молебни с участието на грузинска делегация.
• Бордзгали – слънчев символ – на стената на Ошки понякога се сравнява със съвременния герб на Грузия.
• В края на XIX век една от колоните на храма е пренесена в Тбилиси и поставена в двора на Грузинския национален музей.
• Ошки е послужил за образец на архитектите на по-късни грузински храмове, включително на Светицховели в Мцхета.

Как да стигнете

Манастирът Ошки се намира в село Чамлямач (бившето грузинско име — Ошкети) в район Узундере, провинция Ерзурум. Разстоянието от Ерзурум е около 110 километра, а от Артвин — около 90 километра. Най-удобният начин е да наемете кола в Ерзурум или Трабзон. Пътят частично минава по живописни планински серпантини в долината на река Тортум, покрай прочутия водопад Тортум. Пътуването в една посока отнема около 2,5 часа, като качеството на пътя като цяло е добро, асфалтът се запазва чак до самото село.

Посещението е възможно и без кола, но изисква търпение: от Ерзурум има редки автобуси до селището Узундере, откъдето може да се наеме такси. Много пътешественици съчетават посещението в Ошки с пътуване до други забележителности в Тао-Кларджети: Хахули, Ишхани, Отхта-Еклесия, Пархали. Удобно е да включите посещението на Ошки и Хахули в един ден, тъй като те се намират в съседни долини.

Съвети за пътешественика

Най-доброто време за посещение е късната пролет (май–юни) и есента (септември–октомври). През лятото в долината е горещо, а слънцето силно заслепява при разглеждане на фасадите; през зимата пътят може да бъде затворен поради сняг. Вземете вода, шапка, удобни обувки, фенерче за разглеждане на тъмните зони в интериора и широкоъгълен обектив за фотография – трудно е да се заснеме целия храм в кадър поради гъстата застройка на селото.

Уважавайте местните жители: селяните се отнасят благосклонно към паметника, но шумното поведение и небрежното отношение към фреските са недопустими. На територията на храма не трябва да има боклуци, не трябва да се опират раници на боядисаната мазилка, нито да се качват на олтарните стъпала. Ако се интересувате от грузинската църковна архитектура, има смисъл предварително да прочетете монографиите на Вахтанг Беридзе или пътеводителя „Тао-Кларджети“ на Антон Чхикваишвили.

Обединяването на Ошки с други грузински манастири в региона – Хахули, Ишхани, Отхта-Еклесия, Пархали, Долискана – дава изчерпателна картина на архитектурния гений на средновековна Грузия. Маршрутът може да се удължи на 3–4 дни с нощувки в Артвин, Юсуфели или Яйла. Манастирът Ошки не е просто туристически обект, а почти жива школа по средновековна грузинска архитектура, и всяко посещение дава нов ъгъл на разбиране на този феномен.

Съвременно състояние и статут на опазване

Манастирът Ошки е включен в списъка на паметниците на културното наследство на Турция и се охранява от държавата, въпреки че реалните мерки за опазване все още са ограничени. През 2010-те години с подкрепата на грузинското правителство и фондация „Тао-Кларджети“ започнаха работи по консервацията на фреските и стабилизирането на зидарията. Особено безпокойство буди състоянието на купола: на върха са се образували пукнатини, през които по време на силни дъждове вода прониква вътре. Въпреки това, благодарение на качеството на първоначалното строителство, храмът продължава да стои вече повече от хиляда години — впечатляващо свидетелство за таланта на грузинските майстори от X век.

Грузинската православна църква и правителството на Грузия редовно повдигат въпроса за признаването на Ошки и другите паметници в Тао-Кларджети за обекти на световното наследство на ЮНЕСКО. Въпреки че засега тази инициатива не е получила официална подкрепа, дискусията за международната защита продължава. Хиляди туристи и поклонници ежегодно подписват петиции в защита на паметниците, което постепенно повишава тяхната видимост в публичното пространство. Всеки посетител допринася за тази защита просто с факта, че проявява интерес към мястото — вашето посещение и снимка в социалните мрежи помагат да се поддържа съществуването на Ошки в колективната памет.

Ктиторите на Ошки и политическият контекст

Не е възможно да се разбере Ошки без познаване на политическия контекст. Давид III Куропалат (около 945–1000) е бил един от най-влиятелните владетели на средновековна Грузия. Неговите заслуги пред Византия — по-специално помощта при потушаването на бунта на Варда Склир — са били възнаградени с титлата куропалат и значителни земи. Използвайки тези ресурси, Давид III реализира амбициозна програма за строителство на големи храмове, които трябвало да демонстрират едновременно неговата благочестивост, политическа мощ и културната идентичност на Тао. Ошки се превърна в най-гръмката проява на тази програма. Успоредно с него се строиха Хахули, Ишхани и редица по-малки църкви.

Съвместното участие на двама дарители – Давид и Баграт – е рядък пример за колегиално покровителство. На южната фасада на Ошки те са изобразени като равноправни участници в действието. Това е рядкост за средновековното изкуство, където обикновено се изобразява само един дарител. Подобен иконографски ход подчертава, че манастирът принадлежи не на един човек, а на целия дом на Багратионовите като символ на грузинското единство. Историците виждат в това важна стъпка към бъдещото политическо обединение на грузинските княжества в началото на XI век под властта на Баграт III.

Ошки в изкуствоведската литература

Изследването на Ошки започва през втората половина на XIX век с експедициите на Дмитрий Бакрадзе (1873) и Никодим Кондаков. Първото подробно описание на паметника публикува Еквтиме Такаишвили в началото на XX век: неговата монография „Археологически експедиции в южните провинции на Грузия“ съдържа измервания, рисунки и фотографии, много от които остават единственото свидетелство за изгубени детайли. През съветския период изследванията продължават Вахтанг Беридзе, Реваз Меписашвили и Вахтанг Цинцадзе, които поставят Ошки в общата панорама на грузинската архитектурна история. Те показаха, че Ошки е оказал забележително влияние върху по-нататъшното развитие на куполната архитектура – от Светицховели в Мцхета до Алаверди в Кахетия.

През XXI век се появяват нови изследвания на турски и западни учени — сред които са трудовете на Антуан Ейнитян, Аннегрет Плонтке-Люнинг, Михаел Хаа. Те уточниха хронологията на етапите на строителството, разгледаха сравнителни паралели с арменски и византийски образци, проведоха стилистичен анализ на скулптурния декор. Днес Ошки се разглежда не като изолиран паметник, а като част от широката средновековна кавказка архитектурна група, в която грузинските, арменските и византийските традиции взаимно се обогатяват. Именно това прави Ошки толкова ценен културен феномен и задължителна спирка на всеки сериозен маршрут из Източна Анадола.